назначенка



  1. назначенка

    назначенка ж. разг.

    Жен. к сущ. назначенец


    Толковый словарь Ефремовой




№2 (2449)№2 (2449)№3 (2359)№4 (2354)№5 (2335)№5 (2335)№5 (2335)№5 (2335)№6 (2324)№6 (2324)№6 (2324)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№7 (2322)№8 (2318)№9 (2316)№10 (2314)